Най–старият писмен документ за съществуването на селото под това име е в турски данъчен регистър от 1453 година. От начало то е било разположено на около километър западно от сегашното си местоположение в местността Мирово селище. Легендите разказват за чумна епидемия или огромно свлачище, довели до преселването му.
Селото е разположено в просторна, слънчева, светла долина, което определя и името му: Очин дол – място, от което се вижда на далече.
Тук са открити три тракийски базилики, едната от които напълно запазена, будещи интереса на всеки, които обича да се потапя в древността. Но най-голямата забележителност в селото е ранно-християнския храм от V – VІ век, разположен на най - високата точка в землището. Уникалното в този храм е кръщелно помещение с кръст иззидан в земята и кръщелен купел, върху който падат лъчите на изгряващото слънце.
Селото има какво да предложи на посетителите си – красива природа, автентичен селски бит, древни исторически забележителности, туристически живописни маршрути, но най-вече ще ви потопи в спокойствието и хармонията, в които живее всяко запазено от градската суета българско село.
Селото е подходящо за селски туризъм. На 10 км. от Очин дол е хижа "Пършевица", на около 15 км. се намира и Черепишкият манастир.
През 2005 г. по идея на Огнян Петров, един родолюбив българин от с. Очин дол, в Искърското дефиле беше издигнат паметник на един от най-известните литературни герои на Иван Вазов - Дядо Йоцо.